Пеперуди Монарх
Пеперудите са едни от най-интересните създания на Земята. Всеки вид има своята уникалност. Феноменалното при пеперудата Монарх е, че тя е единствената мигрираща пеперуда. За една година се изреждат четири поколения, като само четвъртото мигрира. По напълно необясним механизъм първите три поколения живеят по 5-6 седмици, а четвътото цели осем месеца. Точно това, четвърто поколение извършва миграцията. То е наречено Метусалем на името на най-дълголетния човек, споменат в Библията.
Общо за пеперудите
Тази изящна пеперуда тежи само половин грам, а може да прелети хиляди километри без никакъв навигатор. Всяко от четирите и криле има около 1.4 милиона клетки, приличащи на малки люспички и всяка клетка е изпълнена с въздух, за да може да лети плавно и грациозно. Големината на пеперудите е 9-12 см. На цвят е оранжева с черни линии като крилете и са оконтурени с по-широка черна лента, украсена с бели и оранжеви точици. Мъжката пеперуда има по една черна точка в средата на долното крило. Това е ароматна жлеза за привличане на женската. Друг белег за различаване на женските пеперуди са по-дебелите им черни линии- вени.
Както при всички пеперуди
Жизненият цикъл на пеперудите започва с яйце, от което се излюпва гъсеница. Тя започва да се храни като изяжда първо яйцето, а после започва да яде листото, на което е била прикрепено яйцето. Гъсеницата се храни непрекъснато в продължение на около две седмици като нараства неимоверно в сравнение с малкото яйце, от което е произлязла. За храна предпочита растението будлея.
Този храст е толкова популярен сред гъсениците и пеперудите, че понякога го наричат пеперудов храст. Гъсениците на мигриращите пеперуди Монарх се хранят с отровни растения. На тях отровата не им вреди, но се задържа в телата им и ги прави неприятни на вкус. Тези отровни вещества остават и в телата на пеперудите. Ярките цветове на гъсениците и пеперудите предупреждават враговете им : „Не ме яж!”. Когато е натрупала достатъчно необходими вещества гъсеницата спира да яде, намира подходящо място и се провисва с главата надолу. Обвива се с пашкул. В този пашкул се намира какавидата. Какавидата на пеперудата Монарх е истинско чудо на дизайна- закачена е за клоните на растенията с много тънка и здрава нишка. На този етап, отстрани погледнато изглежда, че нищо не се случва, но всъщност вътре в пъшкула се извършват много важни процеси, свързани с коренната промяна, при която от гъсеница ще се появи пеперуда.
Метаморфоза
След около две седмици пашкула се отваря и от него излиза съвсем различно същество – пеперудата. Отначало крилата са сбръчкани и мокри, но постепенно се изпълват с кръв. Пеперудата бавно ги размахва с ново изградените си мускули докато изсъхнат и се развият окончателно. И тя полита в омайния си танц.
Това е четири етапния път на развитие на пеперудите. Това са фактите, но кой режисира целия този грандиозен проект? Гъсеницата няма размножителна способност. Как би било възможно съществуването на вида? Тя набавя необходимите вещества, от които в какавидата по абсолютно необясними механизми, всичко се превръща в пихтиеста маса. Само сърцето остава да бие. Постепенно се образуват нови тъкани и органи. Какавидата не се храни, не пие, не се възпроизвежда. Но по магичен начин това създание се превръща в летящо насекомо. Възрастното насекомо, което може да се чифтосва и да остави поколение. Едва ли това е станало по скалата на някакви бавни еволюционни изменения. Не, това е програмирано и направени изведнъж.
Неразгаданите загадки на мигриращите пеперуди Монарх
В продължение на една година се раждат четири различни поколения. Те всички минават през едни и същи процеси до достигане на възрастна форма, но се различават помежду си по продължителността на живота. Докато първите три поколения живеят по 5-6 седмици, то четвъртото остава живо до приключване на осем месечната миграция.
Всяка година в деня на пролетното равноденствие пеперудите започват своето пътуване. Те тръгват от родните си места – северните части на Америка и Канада – към Калифорния и Мексико. Тръгват поединично на юг и по пътя си се събират. Когато стигнат Тексас, където е своеобразна фуния на преминаващите пътешественици, небето прилича на обсипано с пърхащи оранжеви конфети. Пътуването им продължава около два месеца докато пристигнат на местата за зимуване. Милиони пеперуди покриват плътно дърветата до настъпването на деня и с първите лъчи на слънцето небето се изпълва с пърхащи същества, осигуряващи незабравима гледка.
Пеперудите са изминали хиляди километри, за да пристигнат на местата за зимуване, където неизменно са зимували техните предци, без те самите някога да са го правили. Милиони пеперуди Монарх покриват дърветата като мека покривка и в продължение на четири месеца, от декември до март, стоят там, без да ядат нищо. Оцеляват благодарение на мазнината, натрупана в телата им и пият единствено вода. Така минава зимата и в деня на пролетното равноденствие се отправят отново на пътешествие. Но преди това си устройват истинско пиршество със сока от ранно цъфтящите пролетни цветя. След като съберат, обаче нужната им енергия , те си намират партньор за чифтосване и са готови за обратния път. По пътя си те снасят яйца на оределени растения – вид млчека, и така започва следващия едногодишен цикъл от съществуването на пеперудите Монарх. От яйцата се излюпват нови гъсеници и пеперудите, които се раждат от тях, продължават пътя към дома без никога да са били там, но отлично ориентирайки се в пространството. До юни всички се събират на местата, от където са тръгнали техните предци, сменят се няколко поколения до есента, когато се появява четвъртото полколение, което ще извърши феноменалното си пътешествие отново.
Пеперудите Монарх разпалват любопитството не само на учените, които нямат отговор на много въпроси.
Защо всяко четвърто поколение живее по-дълго от останалите? Защо пътешествието им е свързано с пролетното и есенното равноденствие? Как новото поколение, което никога преди това не е изминавало този път, открива безпогрешно крайната дестинация?
Да, пеперудата Монарх е една загадка, една мистерия, която е толкова грандиозна в своя замисъл, че единствено може да ни накара да сведем глави и да се преклоним пред величието на природата.
